Ще забранят ли предупрежденията за камери в Waze? Експерти коментират новото решение на ЕС
Съдът на Европейския съюз даде зелена светлина на държавите членки да криминализират предупрежденията за камери и полицейски патрули в популярни навигационни приложения като Waze. Според експертите по пътна безопасност обаче, подобна мярка би лишила добросъвестните водачи от критична информация за опасности на пътя, а шофьорите бързо биха намерили алтернативни начини за взаимопомощ. Към момента няма индикации България да въведе подобна рестрикция.
Шофьорите в Европа и България скоро могат да се сблъскат с радикална промяна зад волана. Ново решение на Съда на Европейския съюз отваря вратата пред държавите членки сами да забраняват и криминализират функциите за предупреждение за радари и полицейски засади в популярни дигитални платформи за навигация като Waze.
Ако правителствата решат да се възползват от това право, милиони водачи биха загубили един от основните си ежедневни помощници на пътя. Къде обаче е тънката граница между безопасното шофиране, повишаването на информираността и помагането на системните нарушители?
Темата бе дискутирана в ефира на предаването „Твоят ден“, където гледни точки обмениха бившият директор на КАТ и експерт по пътна безопасност Алекси Кесяков, автомобилният състезател Румен Дунев и експертът по киберсигурност Кирил Григоров.
Навигацията като инструмент за превенция, а не просто "антирадар"
В обществото съществува сериозна дискусия относно практиката на Пътна полиция да позиционира контролни камери на скрити места („в храстите“). Често се смята, че подобни действия обслужват по-скоро събираемостта на глоби, отколкото реалната превенция срещу безразсъдно шофиране на опасни участъци.
В същото време приложенията като Waze предоставят далеч по-богата и жизненоважна информация от простото отбелязване на полицейски патрули. Чрез споделяне на данни в реално време, водачите се предупреждават взаимно за:
Предмети и опасности на пътното платно (включително опасни дупки).
Аварирали автомобили в банкета или аварийната лента.
Влошени метеорологични условия като гъста мъгла или силен дъжд.
Настъпили пътнотранспортни произшествия (ПТП) по маршрута.
Според автомобилния състезател Румен Дунев, тези функции помагат изключително много на добросъвестните шофьори. „При преминаването на автомобил през голяма дупка, дори в рамките на ограничението на скоростта, спукването на гума може да доведе до тежък инцидент. Мъглата или авариралият автомобил изискват шофьорите предварително да намалят скоростта, а навигацията им позволява да посрещнат препятствието подготвени,“ категоричен е той.
Срещу нарушителите или срещу всички?
Алекси Кесяков застъпва тезата, че контролната система и скритите камери пречат единствено на нарушителите. Той напомня, че основният убиец на пътя е кинетичната енергия – смъртоносната комбинация между превишена скорост и огромната маса на автомобила.
Въпреки това, Кесяков се съгласява, че ограничаването на достъпа до навременна информация за реални опасности и нередности по пътя може да има негативен ефект върху цялостното спокойствие и реакциите на водачите.
Може ли технически да се наложи подобна забрана?
От гледна точка на киберсигурността и софтуерното инженерство, прилагането на рестрикцията е напълно възможно. Експертът Кирил Григоров обяснява процеса:
Геолокационно ограничение: Тъй като платформите работят на базата на GPS позициониране, създателите им могат лесно да изключат конкретни функции (като бутона за докладване на полиция) само за територията на държавата, в която те са криминализирани.
Пълно блокиране: Ако едно приложение бъде изцяло забранено, то просто ще бъде премахнато от официалните магазини (App Store и Google Play) за съответния регион.
Григоров обаче подчертава, че това е просто инструмент. Забраната няма да направи безотговорните шофьори отговорни. Нещо повече – автомобилното общество е достатъчно сплотено и бързо би намерило "вратички". Както дълги години съществува практиката за предупредително присветкване с фарове, така потребителите биха могли да започнат да използват други емотикони или бутони в приложението (например предупреждение за „опасност на пътя“), за да сигнализират за наличието на камера.
Ще бъде ли въведена забраната в България?
Към момента решението на Съда на Европейския съюз не е задължителна директива, а само дава правна възможност на държавите членки да променят националните си законодателства според своите вътрешни приоритети.
Няма официална информация или индикации, че българските власти планират да тръгнат в тази посока и да забранят предупрежденията в навигационните системи. Експертите са единодушни, че преди да се прибягва до крайни рестрикции, е нужно широко обществено обсъждане, за да не се загубят позитивите от тези приложения, които реално помагат за повишаване на безопасността на пътя.