BMW 507 на 70: мечтата, която разори BMW, но плени Elvis Presley

BMW 507 навършва 70 години от старта на производството си през 1956 г. Роден по идея на вносителя Max Hoffman и скулптиран от Albrecht Graf Goertz, моделът е построен само в 254 екземпляра — на загуба за BMW. Elvis Presley го прави легенда, а днес оригинален 507 се продава за над 2 млн. долара.

През ноември 1956 г. от ателието на каросериста Baur в Щутгарт слиза първият сериен BMW 507 – автомобил, за който историята на марката е безкрайно благодарна, но на чиято сметка балансът на BMW никога не се е усмихвал. Седемдесет години по-късно точно този модел минава за най-красивия BMW, строен някога, а оригинален екземпляр днес се продава за суми, доближаващи 2 милиона долара.

Мечтата на един импортьор

Историята на BMW 507 започва около 1953 г., когато финансово затруднената следвоенна BMW решава да се върне към истински спортен автомобил. Проектът поема инженерът Ernst Loof, работещ в развойния отдел на марката край Нюрбургринг – първоначално под работното име „Typ 528“, познато и като „507a“. Базиран на седана BMW 502, прототипът на Loof е показан на конкурса за елегантност в Бад Нойенар през септември 1954 г. и печели златен медал, но критиците не са впечатлени от външния му вид.

Решаващата роля изиграва Max Hoffman – австрийски по произход американски вносител на европейски автомобили, който вижда шанс BMW да предложи лек открит спортен модел срещу Mercedes-Benz 300 SL. Hoffman обаче се съмнява, че дизайнът на Loof би се продавал отвъд Атлантика, и свързва BMW с млад американски дизайнер.

Ръката на Albrecht Graf Goertz

Albrecht Graf Goertz, учил в студиото на легендарния Raymond Loewy в САЩ, поема задачата по препоръка на Hoffman. Финалният облик на каросерията е одобрен през март 1955 г. – само около 20 седмици след първите скици. BMW 507 дебютира пред публика на автомобилното изложение в Франкфурт на 22 септември 1955 г., където пресата го нарича направо „сензацията на BMW“.

Дизайнът на Goertz залага на дълъг преден капак, тясна талия и изразени задни арки, допълнени от странични хрилца и хоризонтална бъбрековидна решетка – първото отклонение от традиционните вертикални „бъбреци“ на марката. Кокпитът, ориентиран изцяло към водача, е смятан за изключително модерен за времето си.

От щанда в Франкфурт до фабриката на Baur

Въпреки вниманието, което привлича, BMW 507 намира твърде малко купувачи, за да влезе в истинско серийно производство. Каросерията – ръчно формувана от алуминий от специалистите на Baur в Щутгарт – се оказва скъпа за изработка, а разходите за труд почти удвояват първоначално планираната цена. Hoffman, който бил обещал да поръча 1000 бройки, никога не доближава тази цифра.

Производството тече между ноември 1956 г. и декември 1959 г., а крайният резултат е само 254 построени автомобила. По различни оценки BMW губи пари на всеки продаден екземпляр – и именно скромният микромобил Isetta е този, който в онези години действително удържа компанията на повърхността.

Технически характеристики

Elvis Presley и шаси №70079

Сред собствениците на BMW 507 е и Elvis Presley. По време на военната си служба в Западна Германия той купува бял 507 с шаси номер 70079 през декември 1958 г. и го кара до март 1960 г., след което автомобилът е пребоядисан в червено, пренесен в САЩ, използван в състезания и в крайна сметка – забравен в склад в Half Moon Bay, Калифорния.

Инженерът Jack Castor купува колата през 1968 г. и десетилетия по-късно се договаря с BMW Group Classic в Мюнхен за пълна реставрация, която връща автомобила в оригиналното му състояние от 1958 г. – бяла каросерия с черно-бял интериор. Castor умира през ноември 2014 г., преди работата по реставрацията да започне, но желанието му е изпълнено: през август 2016 г., по случай 100-годишнината на BMW, автомобилът е централен експонат на концурса за елегантност Pebble Beach. Втори BMW 507 на Castor, син екземпляр с шаси 70089, е възстановен успоредно и предаден на негов приятел.

Наследство, което надживя загубите

Въпреки търговския провал, BMW 507 оставя следа далеч отвъд счетоводния баланс. През 1957 г. венецуелският пилот Enrique Muro вкарва свой 507 в класическото рали Mille Miglia – без да финишира, но именно този старт прави съвременните собственици на модела допустими участници в днешната версия на събитието. Каросерист Giovanni Michelotti създава собствена версия на базата на 507 – BMW 3200 Michelotti Vignale, показана в Торино през 1959 г., докато силуетът на родстера се появява дори във водна версия – моторница на производителя Rambeck от 1957 г.

Най-директният наследник идва четири десетилетия по-късно: концептуалният, а впоследствие и сериен BMW Z8 от 1999 г. е замислен открито като почит към 507. Междувременно оригиналните екземпляри се превръщат в едни от най-желаните класически автомобили на пазара – изключителни бройки вече се търгуват за над 2 милиона долара.

70 години по-късно

От 254 построени автомобила BMW 507 носи тежест, несъразмерна на броя си. Той е модел, роден от финансова необходимост и инженерен компромис, но оформен от дизайнерска визия, която днес се цитира като един от най-красивите силуети в историята на BMW. Седемдесет години след като първият сериен екземпляр напуска линията в Мюнхен, 507 остава доказателство, че понякога най-скъпите грешки на една марка се превръщат в нейните най-ценени легенди.