Ще спаси ли това пътуване брака ни? 26 години по крайбрежието на Монтерей с Ford Mustang Mach-E
Писателят А. Дж. Байме разказва как с съпругата си Мишел изминават за пореден път 26-годишната си традиция — пътуване с автомобил по калифорнийското крайбрежие до полуостров Монтерей. Този път, вече като родители на пораснали деца, двамата тръгват сами с Ford Mustang Mach-E, спирайки в Кармел, Биг Сър и Пасифик Гроув, за да преоткрият защо са се оженили. Личната история преплита литературни препратки към Стайнбек и Шекспир с размисли за брака след „изпразненото гнездо".
За писателя А. Дж. Байме и съпругата му Мишел това е ритуал от 26 години — едно и също пътуване по калифорнийското крайбрежие до полуостров Монтерей. Само че този път, вече като родители на пораснали деца в колеж, двамата тръгват сами — с Ford Mustang Mach-E — с надеждата да си спомнят защо изобщо са се оженили.
Ford Mustang Mach-E — електрическият спътник в пътуването по крайбрежието на Калифорния.
Традиция, започнала преди 26 години
Байме среща съпругата си Мишел през 2000 г. Тя за пръв път посещава полуостров Монтерей като дете в началото на 70-те, а оттогава двамата с семейството си се завръщат там отново и отново — с деца, с внуци на приятели, с прахта на нейния баща, разпръсната тайно на брега. Полуостровът, включващ градчетата Монтерей, Пасифик Гроув, Пебъл Бийч и Кармел, е вдъхновявал Стайнбек, Хенри Милър и Джак Керуак, а Ансел Адамс не просто го е снимал — живял е там.
Лятото на 2026 г. пътуването е различно. За пръв път от десетилетия Байме и Мишел тръгват сами, вече „празни гнездари" с деца в колежа — не в търсене на приключение, а в търсене на себе си и на брака си. Между зареждания на батерията на техния Mustang Mach-E, писателят сравнява пътуването с четиридневното бягство на Тезей и Хиполита в гората от „Сън в лятна нощ" на Шекспир — метафора, на която съпругата му не гледа с особено доверие.
Ден първи: Кармел-по-Морето
Пътуването започва с история за сериен убиец: през 1960 г. майката на Мишел, Марго, оцелява по чудо след нападение от съпруга си и построява нов живот в Сакраменто, откъдето започва традицията на семейни къмпинг пътувания до Монтерей. Днес Кармел-по-Морето (население 3124 души) изглежда почти същият, какъвто е бил през 70-те — калдъръмени улички, безброй арт галерии и къщата на Франк Лойд Райт „Клинтън Уокър", надвиснала над океана.
Хотел „Ла Плая", наричан „Голямата дама на Кармел", е база за нощувка — сграда от 1909 г., в която Стив Джобс представя първия Mac през 1983 г. Всяка вечер, половин час преди залез, градчето излиза масово на плажа: кучета гонят фризби, тапи от вино изскачат, а понякога се появява и гайдар. Стайнбек нарича този момент „часът на бисера — интервалът между деня и нощта, когато времето спира и се вглежда в себе си".
Ден втори: Биг Сър и рулетка от спомени
По шосе №1 на юг към Биг Сър колата се превръща в „подвижна терапевтична стая" — мястото, където Байме и Мишел говорят за 24-те години брак, за ролите, преразпределени след раждането на децата, за дребните напрежения, натрупани с годините. По думите на автора статистиките показват, че разводите сред „празните гнездари" са се удвоили през последните години — и именно затова пътуванията до красиви места могат да бъдат спасение.
Биг Сър предлага гигантски секвои, океанска мъгла и атмосферата, вдъхновявала Джак Лондон, а по-късно и писателя Хенри Милър, който живее тук през 50-те години на XX век. Спирки включват галерията на художника Грегъри Хоторн (открита през 1995 г.) и Мемориалната библиотека на Хенри Милър — всъщност книжарница в старата къща на негов приятел. Денят завършва в ресторант „Непенте" с изглед над океана, където разговорът с бармана е толкова омайващ, че той отказва да им вземе пари за напитките.
Ден трети: Пасифик Гроув и Монтерей
Плажът Асиломар предлага скали, приливни басейни с морски таралежи и раци пустинници, и шанс да зърнеш кит или дори бяла акула — в тези води е имало два смъртоносни инцидента с акули през последните години. На „Точката на влюбените" двойката си спомня момента, в който дъщеря им е направила първите си стъпки в близкия мотел.
В центъра на Монтерей — Аквариумът, наречен един от най-добрите в света, историческият кей „Фишърманс Уорф" и легендарната улица „Кънъри Роу", която Стайнбек описва като „поема, воня, стържещ звук, качество на светлината, тон, навик, носталгия, мечта". Денят завършва с бира и рибни тако в пивоварна „Алварадо Стрийт", а залезът се наблюдава от кокпита на Mach-E на път обратно към Кармел — с голф игрището Пебъл Бийч, осветено от луната, в далечината.
Ден четвърти: Завръщането
В духа на финала на „Сън в лятна нощ", където Тезей и Хиполита се женят и заживяват щастливо, последният ден включва обяд в „Хогс Брет Ин", кафе и шоколад за из път, преди семейният електромобил да поеме на север по магистрала №1, а после и по I-5. По думите на Байме тишината в колата по обратния път не е неловка — полуостровът отново е свършил магията си.
„Пътят на истинската любов никога не е бил гладък", пише Шекспир в „Сън в лятна нощ". Но пътят до Монтерей, заключава авторът, винаги ще си остане такъв, за какъвто си заслужава да се измине.
Мостът Биксби край Биг Сър — една от емблематичните спирки по шосе №1 на калифорнийското крайбрежие. © Saqib / Wikimedia Commons (CC BY-SA)
А. Дж. Байме е автор на книгите „Go Like Hell: Ford, Ferrari, and Their Battle for Speed and Glory at Le Mans" и „The Arsenal of Democracy". Историята е публикувана първоначално в поредицата на Ford „From the Road".