Lamborghini Miura на 60: колата, която изобрети суперколата
На автомобилния салон в Женева през март 1966 г. Lamborghini показва Miura — първият сериен автомобил със средно разположен, напречно монтиран двигател зад пилота, облечен в линиите на Марчело Гандини за Bertone. С V12 от 3,9 литра, 350 к.с. и близо 280 км/ч максимална скорост, тя засенчва дебюта на Ferrari и създава категорията „суперкола“. Произведени са само 764 бройки в три версии — P400, P400S и P400SV, а през 2026 г. Lamborghini празнува нейната 60-годишнина.
През март 1966 г. на автомобилния салон в Женева един оранжев прототип, докаран лично от Нуцио Бертоне и с двигател, който дори не пасва напълно в отделението си, засенчва премиерата на Ferrari 330 GTC. Шейсет години по-късно Lamborghini Miura остава повратната точка, в която спортният автомобил се превръща в „суперкола“ — понятие, което по онова време все още не съществува.
Бунтът на трима инженери
Историята на Miura започва не в кабинета на Ферручо Ламборгини, а тайно зад гърба му. През 1965 г. тримата водещи инженери на марката — Джампаоло Далара, Паоло Станцани и новозеландецът Боб Уолъс — прекарват свободното си време в разработка на прототип с работно име P400. Феручо предпочита мощни, но улегнали GT автомобили и не гледа с добро око на състезателни решения, пренесени директно върху пътни коли.
Когато инженерите му показват готовия проект, той все пак дава зелена светлина — най-вече защото вижда в него силен маркетингов инструмент. Ходовата част на P400 е показана без каросерия на автомобилното изложение в Торино през 1965 г. Реакцията е категорична: посетители правят поръчки само по вида на голото шаси.
Тялото на Гандини и сърцето на Bizzarrini
Дизайнът е поверен на ателие Bertone, където проектът поема младият Марчело Гандини. Резултатът — нисък, обтекаем силует с изразени извивки над колелата и характерните „мигли“ около фаровете — се превръща в един от най-разпознаваемите профили в историята на автомобилния дизайн.
Под каросерията бие сърце, доразвито от Джото Бицарини — инженерът зад Ferrari 250 GTO: 3,9-литров V12, но за първи път разположен напречно зад пилота, по подобие на решението в Morris Mini, при това споделящ смазочна система със скоростната кутия. Именно теснотата на компановката е причината двигателят да не се побере напълно в отделението си, когато прототипът тръгва за Женева.
Женева 1966: денят, в който се роди суперколата
На шоурума инженерите нямат време да проверят пасва ли двигателят под капака, затова го запълват с баласт и държат капака заключен през цялото изложение — трик, използван от марката и три години по-рано, при дебюта на 350 GTV. Ръководителят на продажбите Убалдо Сгарци учтиво отказва на журналисти, настояли да надникнат под капака.
Нищо от това не помрачава ефекта. Miura е сензацията на салона, а репутацията на Гандини скача мигновено. Продажбите тръгват веднага след премиерата — реализацията в производство е готова още на следващата година.
Бикът, дал ѝ името
През 1962 г., по време на посещение във фермата на Дон Едуардо Миура край Севиля, Феручо Ламборгини е впечатлен от свирепостта на развъжданите там бикове за коррида. От този момент нататък марката приема бика като свой символ — препратка и към зодиакалния знак Телец, под който е роден основателят ѝ — а имената от света на бикоборството стават традиция за моделите на Lamborghini. Четвъртият произведен екземпляр на Miura е подарен лично на Дон Едуардо.
Три версии, една легенда
Между 1966 и 1973 г. Miura преминава през три основни еволюции, всяка донасяща повече мощност и рафинираност:
| Версия | Години | Мощност | Бройки | Ключови промени |
|---|---|---|---|---|
| P400 | 1966–1969 | 350 к.с. при 7000 об/мин | 275 | Оригиналната версия, дебютирала в Женева |
| P400 S | 1968–1971 | 370 к.с. | 338 | Електрични стъкла, хромирано обрамчване около прозорците и фаровете, по-голям багажник |
| P400 SV | 1971–1973 | 385 к.с. при 7850 об/мин | 150 | По-широки задни калници, нови стопове, отделна смазочна система за скоростната кутия |
Общо за седемте години производство Lamborghini изгражда едва 764 бройки Miura — число, което днес прави всеки запазен екземпляр желана придобивка за колекционерите.
От Холивуд до рок сцената
Извън автомобилния свят Miura влиза в масовата култура през 1969 г. с откриващата сцена на „Италианска афера“ („The Italian Job“, 1969 г.), в която оранжев екземпляр се вие по алпийски серпентини. Автомобилът, използван в по-голямата част от кадрите, е реставриран от отдел Polo Storico на Lamborghini през 2019 г.
Сред собствениците на Miura през годините са Франк Синатра и Майлс Дейвис — последният катастрофира с колата си през 1972 г. на Уест Сайд Хайуей в Ню Йорк. Китаристът Еди Ван Хален пък записва звука от форсирания двигател на своята Miura в песента „Panama“.
60 години по-късно
През 2026 г. Lamborghini отбелязва шестдесетата годишнина на модела с поредица от събития. Отделът за наследство Polo Storico организира юбилеен маршрут през Северна Италия през май, а музеят на марката открива изложбата „Born Incomparable“, която ще остане отворена от 18 март 2026 г. до януари 2027 г. Кулминацията се очаква на Pebble Beach, където над 40 екземпляра Miura ще образуват най-голямото събиране на модела някога.
Шейсет години след дебюта си в Женева, Miura остава отправната точка, от която тръгва цялата съвременна категория суперколи — модел, чиято силуетна линия и инженерно дръзновение все още задават мярката.