Lancia Delta S4: 40 години от рали звяра, който сложи край на ерата Group B

Lancia Delta S4 дебютира през 1985 г. с двойно нагнетяван 1.8-литров мотор с до 500 к.с. и задвижване на четирите колела — отговорът на Lancia срещу доминацията на Audi Quattro. Печели RAC Rally 1985 и Монте Карло 1986, но трагичната катастрофа на Анри Тойвонен и Серджо Кресто на „Тур дьо Корс“ на 2 май 1986 г. кара FISA да забрани Group B само часове по-късно. Днес оригинален работен екземпляр на модела се продава за над €1,8 милиона на търг.

Преди Lancia Delta S4 да излезе на старта на RAC Rally през ноември 1985 г., никой съперник не подозираше какво го очаква. Автомобил с двойно нагнетяван 1.8-литров мотор, кевларен корпус и задвижване на четирите колела, роден с една-единствена цел — да смаже доминацията на Audi Quattro. По-малко от година по-късно обаче именно необузданата му мощ се превърна в аргумента, с който FISA спря завинаги категорията Group B и затвори една от най-безумните глави в историята на рали спорта.

Наследник на 037: отговорът на дързостта на Audi

Lancia 037 остава последният рали автомобил със задно задвижване, спечелил световна титла — през 1983 г., в година, в която Audi Quattro вече показваше на всички какво означава сцепление на четирите колела при рали условия. Тимовият шеф Чезаре Фиорио и инженерите Серджо Лимоне и Джорджо Пианта разбират, че за да остане Lancia на върха, трябва да зачеркнат всичко и да започнат отначало.

Проектът тръгва през зимата на 1982/83 г. под кодовото име SE038 в Abarth, с технически директор Пиер Паоло Месори. Резултатът е кола, преименувана на Delta S4 — „S“ за компресор (supercharger), „4“ за задвижване на четирите колела.

SE038: чисто нова кола под кожата на Delta

Въпреки името, Delta S4 няма почти нищо общо със сериийната Delta — досущ като Peugeot 205 T16, това е т.нар. „силует“ автомобил, при който само формата напомня за модела на пазара. Рамата е тръбна, стоманена, проектирана да позволява бърз ремонт по време на състезание, а моторът е монтиран зад пилотите.

Купето е от кевларен композит, а предната и задната част на каросерията се свалят изцяло само с няколко болта — за секунди при инцидент. Окачването е с дълъг ход, с двойни триъгълни рамена отпред и отзад, а аеродинамиката включва гъвкава предна престилка, сплитер и заден спойлер с пълноценен аерофоил профил.

Двойното нагнетяване: моторът, който роди термина „twincharger“

Сърцето на автомобила е 1,759-кубиков четирицилиндров агрегат — обем, избран съзнателно, защото коефициентът на ФИА за нагнетени двигатели от 1.4 го поставя точно под прага от 2.5 литра, а това позволява минимално тегло от само 890 кг. За да избегне характерното закъснение на турбината (turbo lag), Lancia комбинира компресор Abarth Volumex R18 за ниските обороти с голяма турбина KKK, която поема щафетата над 4500 об/мин. Delta S4 е първият автомобил в света с подобна система — именно тя ражда термина „twincharger“.

Официално мощността е около 480–490 к.с., макар някои източници да твърдят, че реалната цифра е достигала 550 к.с. Задвижването на четирите колела, разработено съвместно с британската Hewland, разпределя между 60% и 75% от въртящия момент към задните колела през централен диференциал, а скоростната кутия е петстепенна, също дело на Hewland.

Дебютът: RAC Rally 1985 разгромява Audi

Delta S4 дебютира на последния кръг от сезон 1985 — RAC Rally във Великобритания. Резултатът е категоричен: двойна победа за Анри Тойвонен и Нийл Уилсън пред отбора Маркку Ален/Илка Кивимяки, подпомогната и от отпадането на съперничеща Audi Quattro S1 E2. Lancia доказва още на дебюта си, че новата кола е поне толкова бърза, колкото немската конкуренция.

Монте Карло 1986: победа въпреки помачкана кола

Сезонният старт през януари 1986 г. на Rallye Monte-Carlo е показен пример за характера на екипа. Тойвонен и новият му навигатор Серджо Кресто водят с преднина от над минута и половина пред Валтер Рьорл в Audi, когато случаен automobилист по трасето блъска техния Delta S4, откъсвайки колело и повреждайки предната част на купето.

За повечето състезателни коли това би означавало край на надпреварата. Механиците на Lancia обаче поправят колата в рамките на пет последователни кратки сервизни престоя. Въпреки загубеното време и не съвсем удачния избор на гуми, Тойвонен настига и задминава конкуренцията, печелейки с над 4 минути преднина пред Тимо Салонен.

Сезон 1986: три победи и отнет шампионат

Освен Монте Карло, Delta S4 печели рали Аржентина (с Мики Бияжон) и рали Олимпус в САЩ (с Маркку Ален, последната победа на модела). Ален спечелва и рали Сан Ремо, но резултатите оттам са анулирани заради нередности при техническия преглед на болидите на Lancia — загубените точки предават шампионската титла на Хуха Канкунен от Peugeot. В крайното класиране за производители Lancia завършва на второ място със 122 точки.

Трагедията на „Тур дьо Корс“: краят на Group B

На 2 май 1986 г., на 18-и специален етап от рали „Тур дьо Корс“, известен като „ралито на 10 000 завоя“, Анри Тойвонен пропуска рязък ляв завой и Delta S4 полита в дере край пътя. Кевларената каросерия, изключително лесно запалима, се подпалва почти мигновено, след като резервоарът с гориво е пробит от дърветата. Тойвонен, на 29 години, и Серджо Кресто загиват на място.

Само часове по-късно президентът на FISA Жан-Мари Балестр обявява забрана на автомобилите от Group B за сезон 1987. Audi и Ford се оттеглят незабавно, а останалите производители прибират болидите си в края на годината. По-късно разследване на федерацията заключава, че реакциите на пилотите вече не могат да поспеят с представянето на колите, а бързата смяна на фокус между завоите предизвиква т.нар. тунелно зрение. Тимовият шеф на Lancia, Чезаре Фиорио, споделя по-късно, че Тойвонен е бил единственият пилот, способен наистина да овладее Delta S4. От модела така и не са построени повече от 28 заводски шасита.

Delta S4 „Stradale“: пътната версия за омологация

Правилата на Group B изискват производство на 200 пътни версии за омологация — Lancia произвежда Delta S4 „Stradale“ между октомври 1985 г. и 1986 г., макар реалният брой построени коли най-вероятно да е под 100. В Италия цената достига около 100 милиона лири — пет пъти повече от най-скъпата серийна Delta HF Turbo по онова време.

Рамата остава тръбна, но е изработена от хром-молибденова стомана и алуминий за зоните на удар, покрита с фибростъклени панели. Моторът запазва двойното нагнетяване, но в пътна конфигурация развива 250 к.с. при 6750 об/мин и 291 Nm въртящ момент при 4500 об/мин, а инжекционната система е дело на Weber-Marelli. Задвижването на четирите колела използва три диференциала, като централният разпределя 30% от момента напред и 70% назад. Lancia декларира ускорение от 0 до 100 км/ч за 6,0 секунди и максимална скорост от 225 км/ч — впечатляващи стойности за 1986 г., допълнени от интериор с алкантара, климатик и бордови компютър, необичайни екстри за омологационен специал.

Наследство: от ECV до Delta Integrale, и рекордна цена днес

Наследникът на Delta S4 трябваше да бъде Lancia ECV, разработен за още по-екстремната категория Group S. С отпадането и на нея след трагедията в Корсика, Lancia се връща на сериийна основа за сезон 1987 г. с Delta HF 4WD по правилата на Group A — модел, който по-късно прераства в легендарната Delta HF Integrale и печели шест поредни титли за производители между 1987 и 1992 г.

Днес оцелелите 28 заводски шасита на Delta S4 са сред най-търсените колекционерски рали автомобили в света. През ноември 2022 г. RM Sotheby's продаде в Лондон шаси №215 — истинската кола, с която Тойвонен печели рали Монте Карло през 1986 г. — за £1 636 250 (около €1,9 милиона по тогавашния курс), най-високата цена, плащана някога за Delta S4. Друго шаси, №202, победител в RAC Rally 1985 и по-късно рекогносцировъчна кола на Тойвонен, беше продадено през 2019 г. за £764 375 (около €880 000).

Delta S4 остава може би най-чистият пример за философията на Group B: инженерна дързост без задръжки, тласната отвъд границата, която пилотите и техниката на епохата все още можеха да овладеят.