„Zero“ на Vitters: суперяхтата, която ще плава по света без нито капка гориво

Холандската корабостроителница Vitters пусна на вода 69-метровата платноходка „Zero“ — първата суперяхта в света, проектирана да плава изцяло без изкопаеми горива. Енергията идва от подводна хидрогенерираща система, хибридни соларни панели и специални „дишащи“ мачти, съхранявана в батерия от 5,2 MWh. Всички технологии стават публично достъпни чрез платформата Foundation°, за да ускорят прехода на цялата яхтена индустрия.

След седем години разработка и три години строителство, холандската корабостроителница Vitters извади на вода „Zero“ — 69-метрова платноходка, проектирана да плава изцяло без изкопаеми горива. На борда няма никакъв резервен дизелов генератор: цялата енергия идва от слънцето, вятъра и самото движение на корпуса през водата.

Седем години от идеята до водата

Проектът „Zero“ стартира през 2019 г. като концептуално проучване, а строителството на алуминиевия корпус започва през 2023 г. в корабостроителницата Jacht- en Scheepswerf Gouwerok. Оттам корпусът е транспортиран с шлеп до основната база на Vitters в Zwartsluis, където е извършено окончателното оборудване и интериорна изработка. На 6 юли 2026 г. „Zero“ напуска хангара и с шлеп е откарана до Харлинген за техническото пускане на вода, където са монтирани и мачтите от карбонови влакна Carbo-Link.

Екстериорният и интериорният дизайн са дело на студио Vripack, докато формата на корпуса и платната са разработени от Dykstra Naval Architects — едно от най-уважаваните имена в проектирането на платноходки с респектиращи размери.

Как „дишат“ мачтите на „Zero“

Енергийната архитектура на яхтата е изградена около няколко независими източника, обединени в единна корабна микромрежа:

• Хидрогенерация от 250 кW — генератори под корпуса, които произвеждат електричество от движението на яхтата през водата по време на плаване с платна.
• Хибридни фотоволтаично-термални панели с обща площ 100 кв.м, монтирани на фиксираните бимини — те генерират едновременно електричество и топлина.
• „Дишащи“ мачти — конструкцията на Panamax размери вгражда допълнителни технически компоненти за улавяне на енергия от въздушния поток по време на плаване.

Цялата произведена енергия се управлява от специализиран софтуер за контрол, който балансира генерирането, съхранението и потреблението в реално време.

Батерия колкото малка електроцентрала

Съхранението на енергията се осъществява от литиева батерия с капацитет 5,2 MWh, тежаща 28 тона — достатъчно, за да захранва яхтата дори в пълно безветрие. Именно тестовите плавания ще покажат за колко време батерията издържа без дозареждане.

Кечовото платноходно въоръжение позволява намаляване на височината на грота, което на свой ред дава възможност на „Zero“ да преминава през шлюзовете на Панамския канал. Корпусът е боядисан в цвят Palma Blue, а палубите са покрити с Tesumo — синтетичен заместител на тик. Дизайнът съзнателно препраща към класическите платноходки с дълги надвеси на носа и кърмата, комбинирани със съвременни детайли като модерни вентилационни отвори тип Dorade.

Философия с отворен код

Едно от най-необичайните решения около проекта е неговата прозрачност. Всички технически разработки по „Zero“ се публикуват през нестопанската платформа Foundation°, която дава достъп до изследователски данни, софтуерен код и системни диаграми. Други корабостроителници и разработчици могат свободно да използват и доразвиват технологиите. Foundation° само документира проекта и няма дялово участие в самата яхта — освен морски инициативи, платформата обхваща и проекти за възобновяема енергия в градска и извънградска среда, с идеята отвореният достъп да ускори иновациите в целия сектор.

Какво следва

След пускането на вода предстои интензивна фаза от изпитателни плавания. Системите трябва да бъдат валидирани при реални условия — хидрогенериращата система ще бъде тествана при различни скорости и състояния на морето, а фотоволтаичната инсталация — при променливи метеорологични условия. Батерията ще премине през различни цикли на зареждане, а софтуерът за управление на енергията ще трябва да докаже способността си да балансира генериране, съхранение и потребление. Едва след тази фаза ще стане ясно доколко концепцията за плаване без нито капка гориво е реално жизнеспособна в дългосрочен план.